Не спирам да идвам до тази врата и да търся онова отвъд нея. Има следи от пръстите ми, опитали се и предишния път да избършат праха от желязото и чакащи да доловят дъха на скритата зад нея жива душа. Опитвам се с ръцете си да почувствам всяка издишана от нея молекула, която би ми донесла информация за състоянието и мислите й. Долепям ухо до вратата, за да чуя дъха й. Представям си я, чакаща ме да отида при нея, да махна тежестта на неудобната дреха и да видя в очите й нейната истина. Дори не иска от мен да я прегърна веднага, а само да я видя.
Странно, аз ли я облякох така? Прилича леко на смъртта и ме плаши.
Трябва да почистя тази душа от праха, насъбран в дробовете й.
И най-накрая натискам дръжката.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар