Прибирам се пак в сърцето ти,
то е любимият ми топъл дом.
Слушам там слова неизречени
и с грижа, и с обич, и скришом
по пулсиращия ритъм те чета.
Душата ти отвътре смело наблюдавам.
Чувствата си силни никак не пестя
и любовта с любов без мяра умножавам.
Усещаш ли шепотът ми тих,
като трептене нежно вътре в тебе?
Като малък пламък, като стих,
който като биле всяка болка ще отнеме.
Обичам да се скривам в сърцето ти,
то е любим животворен подслон.
Твори стихове в него душата ми
и туптят римите с теб във синхрон.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар