Небе,
звездите ти се разпиляха
и кацнаха топли и светещи в ръцете ми.
Сърце,
гласовете ти заживяха
като воини, препускащи на коне в ума ми.
Дете,
защо игрите ти спряха,
заличени от тъгата, скрита в душата ми?
Огън,
пламъците ти полетяха
и се вмъкнаха във вените и в пулса ми.
Ветре,
листата по дърветата зашумяха
и повдигнаха духа ми.
Море,
вълните ти загърмяха
и акостираха в косите ми.
Дръвче,
корените ти в земята се завъртяха
и ми дадоха от силата си.
Дете,
очите ти отново запяха.
Благодаря
на стихиите, че не се поколебаха
и за нов живот събудиха ми сетивата.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар