Танц

Покани ме на танц.
После погали дланта ми,
сплете пръстите си с моите
и не пусна ръката ми дълго,
докато не стъпихме на дансинга,
но само за да я хванеш още по-плътно,
а с другата да погалиш косата ми,
да сближим тела
на фона на
топлите испански звуци
и с глава до твоята опряна,
затворих очи
и те следвах,
и стъпвах в облаци.
Беше ми топло
и малко като във филмите-
не усещах
никой от танцуващите
до нас.
Не пусках докрай дъха си,
за да не натежи
на тази нежна, но плътна прегръдка,
за да усещам твоето дишане,
за да следвам импулса
на тялото ти,
докато
се усмихвам,
чувствайки
как душата ти
танцува с моята.
А когато песента свърши
и започна нова мелодия,
ти остана още малко,
погледна дълбоко в очите ми,
току-що отворени отново,
прегърна ме така,
че щом пуснахме ръцете си,
аз цялата бях топлина.
Бях ефирна и лека,
бяла и мека.
Свалих обувките си за танци
и си тръгнах.
Никой повече
не можеше да ме докосне.

Евелина Тодорова

Не клише

Когато
свалиш кожата
на думите
или ги оставиш
без крайник,
когато им изтръгнеш
езика
и от музи
ги превърнеш в
спънати коне
или
в
неми,
осакатени
ветерани,
когато
съм цяла,
а ме караш
да се усещам
като
едно прозаично
клише,
което търси да
се събере,
ще избера
то да не се впише
в свят,
който мирише
на
ощавена кожа.

Евелина Тодорова