Докосни ме.
Ласкателствата после ще ме галят.
Сега оставям да ме мамят
с балдахинова съблазън
две очи
и ръце, топли като слънце.
Като в уютен сън
сърцето ми тупти.
В ръцете си държа зрънце
посята от очите ми усмивка.
И преди мъгла да е обвила
и отнесла със себе си гласа ти,
говори ми,
за да зная, че си истински и
че те има.
Че топлината помежду ни
силна е и
не ще да я достигне зима.
И ме прегръщай пак,
и открадни ме.
Бъди ми кръстопътен знак
и
по пътя верен за сърцето
поведи ме.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар