Сега съм друга

Защо ме докосваш?

Докосването ти ми е вече безразлично.

Казах ти повече да не питаш

защо тялото ми е статично,

 

а усмивката ми пълна с прозаичност.

Сърцето ми от думите ти не потрепва.

Бях една. Сега съм друга личност,

която буква по буква разлепва

 

думите от наивното си стихоплетстване.

Очите ти, за които копнеех, са ми чужди.

Сега съм заета с наместване

на новите, съвременните ценности и нужди

 

в оголената ми от изхвърлени емоции душа.

Нека се обичаме без сантименталност,

без поезия, нека копнежа да заглуша,

да се пригодим към реалност,

 

 изпъстрена с изпратени по пощата целувки,

с откраднати фрази за любов от нечий ум,

с отдадени между другото милувки

без близост в тишината, но с излишен шум.

 

Сега пълня цял сандък с излишни чувства.

С вяра в истински топъл допир,

в който душите ни ще са способни да

пропътуват за миг целия всемир.

 

Приспана е моята сетивност.

Или по-точно, имам си нова душа-

модерна и изпрана от наивност,

с малка доза самота,

 

но жива според някакви правила.

И ако сега не можеш пак да ме познаеш

и ме наричаш "някак разпиляна",

и се опитваш да ме подмамиш

 

отново в света ти на неудачни игри

и предимно ленива любов,

ще ти отвърна "Стига, престани,

не искам пак да боли и света да ми изглежда суров".

 

Затова ме остави!

Не ме докосвай, не усещам.

Не търси отново думи. С тях не можеш да ме задържиш.

Вече новия си дом подреждам.

 

Евелина Тодорова