Първично

 

Лодка по назъбени вълни.

Хищници са минутите.

Отворени за първи път очи

се взират в плаващи обекти; секундите

 

надничат във очите ти.

Сърбеж, сляти цветове

и в сълзите ти

се настаняват

първите живи часове.

 

Приспивна песен

някой пее- мелодия от чудни звуци.

Листата капят, родил си се наесен

и кални буци

 

се търкалят

в още непроходилите ти крака.

И ненаучени думи

чакат в твоята уста,

 

лишена още от култура.

Безсловесен си в собствения си живот.

Дават ти да дъвчеш цветна гума

и си като в странен анекдот.

 

Наричат те малък.

Светът в очите ти зее

и подготвя непосилен залък.

Пластмасова играчка пее.

 

Затваряш очи и бягаш първично,

без думи, без стъпки, с неоформени мисли,

но все по-далече,

където помниш, че само сърцето тупти.

 

Евелина Тодорова