Усещам вятъра в очите ти и
неволно се загръщам.
Отронен лист пада във дланта ми-
безцветна съм в представите ти, затова си тръгвам.
Усещам лудо слънцето в гърдите си,
а с тебе пак не мога да се сгрея.
Как искам в полет от думи
душата си пред тебе да излея,
но копнежът ми затихва
в безизразна и облечена в сила прегръдка.
Гласът ми притихва
и с една дълбока глътка
въздух oбострям всичките си сетива.
А ти си воден, или сякаш си от вятър.
И се опитвам да те разбера.
Герой си в странен театър.
Замечтана, търся пъстрота в очите ти,
но търсенето ми е оставено само.
Не ме докосвай!
Сега милувките ти бодат като сено.
Отронен цвят пада във дланта ти-
пеперудена усещам се сега.
За миг забравен погледът ти
изстива в сърцето ми и не чувствам тъга.
Разтварям ръцете ти
и за теб всичко е както преди.
Огледалото в душата ми обаче
отразява нови образи-цветни, но вече сами.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар