Какавида съм,
скрита в преобразяващия си пашкул.
Вместо криле да разперя, свита съм
и дебна- денонощен патрул.
Как искам шарена да полетя,
а от вятъра навън все още ме е страх,
красивото в света в сърце да събера,
но дишам с дъх премного плах.
Помощ търся пашкула да отворя,
ала докосване от друг дали не би ме превърнало в прах?
Време и божествен полъх,
зная, ще прогонят всеки страх.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар