Мога да търся без страх в очите ти.
И леда в гърдите ти да стоплям.
Сила магична тече във вените ми
и пламенно в душата ти разчоплям.
Самодивско биле сякаш съм изпила
и не ме е страх от тъмнината.
В битки смелостта си съм открила,
а ходилата заякнали са в стръмнината.
С аромат на диви теменужки те омайвам
и с коси-вълни те милвам.
По зениците ти мога да гадая
и дъха ти с моя да подсилвам.
Гората тази вечер нека ни е дом,
ръцете вплетени да потанцуват.
Да вървим под луната бързешком,
духове лукави винаги будуват.
Мога цялата си нежност
в сърцето ти предало се да вдъхна.
И в тази полумрачна неизбежност
силата във любовта да си отдъхне.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар