На брега на морето,
обгърнати от мъгла,
на ръба -
там, където с безкрая
се слива споделената ни сълза,
ръцете ни сплетени
шепнат стих едва доловим
и да го чуем
устните един на друг
трябва да следим.
Погалваш лицето ми,
ръката ти е гореща;
с допрени гърди
лудия ритъм на сърцата ни
морският устрем посреща.
Дали морската пяна
бушуващите ни чувства ще утеши?
Дали нашата любов разпиляна
вълната от копнеж ще предреши...
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар