Желанието

Обожавам тези вечери, в които словото отново заема първенството като изящен инструмент за рисуване на картини, преживявания, докосване...

Понякога думите докосват душата ти, друг път усещаш приятни тръпки в тялото, понякога карат дланите ти да изстиват, а друг път да отпуснеш глава назад, да вдишаш, да затвориш очи и да пътуваш. Сам или с другиго, във вътрешното си пространство или в нечии очи. Изборът е твой.

Темата днес е Негово Величество Желанието.

Кратко мълчание...

Наместване на тялото. Кръстосани погледи. Усмивки. Няколко упражнения за ръце, с които да освободим сковаността на телата си след работния ден. Потриваме длани, за да ги стоплим.

Размърдваме се, за да изтърсим всичките страхове и прегради, които поставяме и срещаме в ежедневните дейности.

Минута за нас.  

Свенливи усмивки. Сериозни лица. Тъжен поглед, концентриран физически в една точка и милиони неврони отвътре в трескаво предаване на електрически импулси- спомени, съмнения, въпроси. Една малка стая, а толкова живот в нея. Толкова различни истории, минали и предстоящи, сенки на решения, гласове на желания.

Желание в толкова много форми- за развитие, за любов, за сън, за край, за танц, за тяло, за къща, за поглед, професионално, телесно, духовно, за човек, за конкретен човек, за свързване, за отдалечаване, за свързване...

Минута.

Форма.

Куплет.

Разкъсване на формата.

Съдържанието.

Отварям стреснато очи и погледът ми търси твоя. Попада директно в галактиката на кафявите ти ириси, а черното на зеницата ти ме поглъща в пространство, което с бясна сила всмуква всичките предмети наоколо и оставаме аз и ти. Аз и моите решения. Ти и твоите решения. Аз и моите желания. Ти и твоите желания. 

Хиляди объркващи пулсации на този герой- желанието - появявания на странни места, за кратко или за дълго, за различни неща...не можеш да уловиш всичките му превъплъщения.

Къде и как, с каква сила, в каква посока, за колко време...а фантазията това и чака. Грабва няколко нюанса и рисува ли рисува. 

Докато разказваш, докато рисуваш с думи, докато гласът ти се разлива в емоция, аз желая. 

Желая енергията на Желанието да е винаги с мен. 

И докато споделяме всеки някакви лични желания от неговия си свят чрез думи- носители на силна енергия, докато те, думите, танцуват в стихове или просто в някакво слово, всеки за кратко усеща колко е важно да имаме хора около себе си, в общуването с които се завихря желанието,  зарядът за действие и живот.

След около тридесет минути, прекарани в твоето пространство, успявам да се върна обратно в стаята. Разказът ти досега ме въртеше като в центрофуга, така ме развълнува. 

Думите ти, накацали, танцуващи по тялото ми, галещи се, говорещи ми, се плъзват към пода и се връщат при теб. 

Прекрасно обличаш в думи чувствата си. Прекрасно е, че намираш думи за тях. 

Щом срещата приключи, от стаята излязохме като танцуващи в най-красивия стих- искреното вълнение от подареното споделяне на емоция. Забравили за всякаква лирическа форма. 

И с желание във всяка крачка.

Как думите играят с нас.

Как накрая ние бяхме думите за тях!

Евелина Тодорова