Всичко е свършено.
Зимата отново вдъхна ледения си глас
в сърцето ми
и го погреба в мръсен, черен сняг.
По сивите улици навън е студено.
Не мога да сгрея дланите си,
а тялото ми замръзва в своя
луд, леден и объркан бяг.
Навън е тъй тихо.
Тихо е и в мен, където
сърцето ми е вече
снежен леден прах.
Сърцето ми е мъртво.
Защо тогава ме е страх?
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар