Потрепват клоните навън,
докосвани от снежен вятър.
Потрепвам аз, събудена от сън,
в душата нещо тежи ми като камък.
Настръхват птиците
и сгушват се едни във други.
Изпънати у мене жилите
са скърцащи в тъмното напрегнати струни.
Виелица от ледени думи
застила със снежна покривка сърцето,
от душата ми всеки цвят ще обрули,
ще тъгувам по всичко за минути отнето.
Щом се върнеш нечакан при мен
с друга воля и думи премислени,
ще ме прегърнеш измръзнала, ще повтаряш рефрен
за чувствата ни изгубени, но белоснежно пречистени.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар