Цветовете на Цветница и на моите различни гледни точки

 

Бов, гледка към стадиона от подножието на хълма Липовец

 

Добре. Тази и други гледки преди виждах с бабите, когато правехме обичайните разходки в сладкодумни приказки, бране на билки и шишарки. Разходки с аромат на мащерка и бор, в цветовете на разнообразни цветя и билки, чийто имена и предназначение се стараех да запомня. Сядахме на земята и дълго говорехме, смеехме се, разказваха ми случки от техния живот.
Вече три години моите баби вместо по поляните с билки, най-вероятно стъпват по меките облаци или вече се усмихват с устните на новородено.
Докато крачех този уикенд към едно от любимите ми места, се опитвах да запазя образа на новородено в главата си. Метафора на новото начало. Около мен- цъфнали дървета в розово и бяло. Прясна коприва, пареща с младите си жили ръцете на обичащите я в салатка със сирене. И се замислих за това, колко трудно хората понякога сменят гледната си точка за едно и също нещо. Защото емоцията трябва да се преживее. И понякога е много трудно. Понякога трябва дълго време. Понякога трябва някой да държи ръката ти, докато минаваш през урагана от непоносими чувства и липси. Докато не усетиш едно цветче да се ражда в душата ти и и не започнеш да го разглеждаш с любопитството на новородено.
Аз погледах стадиона в селото от няколко места.
И от всяко, той имаше различен цвят. И с все нови и нови неща, които от другото място не си могъл да забележиш. Първо от хълм, където можеш да го видиш цялостно, като част от голямото.

Тревата на стадиона

 

После директно от стадиона. Направих няколко обиколки, а после започнах да крача по тревата, заобиколена от две скали, между които е направен той. Стичащата се по едната скала вода образува мини водопад, до който ако се приближиш, може да чуеш ехото от капките, попаднали върху камъните. Звуците на природата. Обичам ги!
Бабите казваха, че когато запее едно птиче, чиято песен наподобява "сип, сип, сип", значи ще вали. Докато крачех по тревата, слушах това птиче. Бабите ми не бяха учили в университет за метеоролози, но и днес не пропусна да вали.
След това се запътих към реката, минаваща покрай стадиона. Противоположната страна на хълма Липовец. Винаги си измивам ръцете във водата. Планинската вода е невероятна. И миех всичко ненужно, събрано през седмицата и накарало ме да забравя за миг колко много неща хората усещат с ръцете си и колко обичам да откривам живота в неговите безбройни форми, докосвайки. Докосвайки с ръка, с поглед, навирайки нос в някое цвете, надавайки ухо към клоните на дървото, хапвайки някой магданоз от градината, докосвайки с чувство. С интерес и желание.

Стадионът откъм реката





 

Поседнах на един камък и гледах ту наляво по посока към мястото, откъдето се спускаше реката, ту надясно към стадиона и планината зад него.

 

Мислех си за източната мъдрост и характеристиките, които тя дава на водата.

По някое време покрай мен мина човек от селото, махна с ръка, усмихвайки ми се и извика "Релакс, а?" и продължи по пътя си към гората, да събере клонки за печката.
"О да, мили господине, релакс".
 Засмях се над чуждицата, използвана от него и поглеждайки към стадиона, ми мина мисълта за това как думата за цел и гол на английски е една и съща.
Отпих вода, слязох отново към стадиона и в главата ми ясно седеше образа на днешната ми метафора на стадиона.

Моят гол за тазгодишната Цветница бе точен във вратата- широка усмивка и спомените като повод за щастие. И отново да се чувствам уютно в прегръдките на моята планина.

 

 

 

 

Евелина Тодорова