Събирам песъчинки-остатъци
от споделените ни морски усмивки,
безбройни слънчеви отблясъци
танцуват с вълнистите въздишки.
Помогни ми тези спомени да събера
в черупката на някоя красива мида.
И щом през мрачен ден се натъжа,
щом разтворя я, нас прегърнати да виждам.
Прибирай в пръстите си нежно
разрошените ми от вятъра коси,
и както вечерите на брега разказва ми небрежно
за житейските морета, дето сам си прекосил,
така сега чертай пътека,
по която успоредни да са нашите следи,
вечността на любовта полека
с песъчинки неразделни да градим.
Душата ми в сърцето си пази,
топлината помежду ни слънцето ще разгорява,
с милиардите години мъдрост то не ще сгреши,
чия любов е истинска и с лъчите си ще сгрява.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар