Душата ми отново е огън!
Или малка искрица, която блести,
която ту гасне, ту се подпалва
от светлината на небесните звезди.
Душата ми отново се ражда
и болката нетърпима е почти.
Любовта е постоянна жажда,
но завинаги ме тя плени.
Душата ми се губи
сред кикота на хората. Побързай и ме потърси.
Сред фалш и карнавални веселби
на истинското в мене да се довериш.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар