Днес, облякла най-чудната си рокля,
очаквам да влезеш при мен в стаята.
Да срещнем погледи, да си спомня,
да загърбим забравата,
която с години трупа
чувства с цвят на есенни листа.
И така останали безмълвни за минута,
да почетем възраждането на една мечта.
Търси в очите ми разпалена жарава,
която, ако бе почакал още, щеше да ме изгори.
Хвани ръката ми, но дотогава
съмненията всички изгони.
И щом прегърнеш ме
и устните потърсиш за целувка,
в тази наша чудна топлина почувствай ме
и нищо друго помежду ни не допускай.
Ах, виж, листата вече пролетни са
и по дланите ни- капки живителна роса.
Прегръдката ни неусетно стана
нашата възкръснала Земя.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар