Какао, смола и липов цвят

Разстилам какаово масло върху тялото си и ароматните молекули раздразват приятно обонянието ми.
Днес имам нужда от аромати. Различни и засищащи. По време на сутрешната ми разходката на Витоша често се спирах, навеждах се за някоя паднала клечка и събирах смола от стеблата на дърветата, за да мога вървейки да вдишвам от специфичния й мирис на живот и свежест. Като малка имах астма и често ме водеха в боровата гора на село, за да дишам леко. Може би затова толкова я обичам, защото асоциациите ми с нея са за живителна сила и възвърната енергия. Събрах и симпатични малки шишарки, за да внеса малко от гората у дома. Подредих ги в произволен ред до саксиите с цъфналите в розово и лилаво теменужки, също и до големите високи зелени растения.
Навън липите са цъфнали. Горещо е, но си направих липов чай с боров мед. Оставих го на масичката до мен да поизстине и докато четях книга за лавините в планините и в душите ни, парата се издигаше на сантиметри над чашата, завиваше към носа ми и разказваше истории за летни разговори и прегръдки с аромат на липа.
Кифличките във фурната изпълват стаята с вкус.
В града снежни лавини няма, но пък има от онези, невидимите, които могат да те прекатурят, да те затиснат, да те задушат и да измръзнеш. И измъкването от тази здрава хватка става само с любов. Истинска, непретенциозна, лишена от показност, от раздути с думи фантазии, лека.
Днес имам нужда от различни аромати. Но само един искам да усещам всеки ден. И ще се сгуша в него.
Лека нощ

Евелина Тодорова

Ние сме звуци

Днес цял ден не обличам телесната си дреха и съм изтъкана само от звуци. Днес живея в и чрез звуците. Стъпвам в ритъма на дъжда навън, изпъвам се и вибрирам в различни тонове като струна на китара, после се вмъквам в гласа, възпроизведен от телевизора и се настройвам на неговия тембър. Казвам някакви неща от негово име. Шумоля като лист от тетрадка, оставена върху пейката в парка и прелиствана от вятъра, като плъзгащ се писец върху хартия и дори скърцам деликатно и недоловимо като балетни туфли, въртящи се в пирует по подиума.
На няколко пъти се скривам като шепот зад ушите ти и чакам подходящ момент, за да ти кажа нещо. После хлопам като изпомпваната кръв от клапите на сърцето ти. За миг съм и звук от преглъщане и нещо ме кара да се застоя точно в него.
Преглъщаме храна и прясна вода, но и някакви стари хапки, затлъстели думи, престояла или солена вода. Преглъщаме и любов, провираща се и намираща тунели с излаз на кислород между устните ни, сплетени в целувка. Протича химична реакция, запалваме се и горим. Припукваме като дървета, обхванати от пламъци, докато не изгорим изцяло и не потънем в тихото, където единствено можем да бъдем, когато звуците си почиват или когато загубим слуха си за тях, оглушели от заблатени, запушени сетивни канали, от запушени пътища, от заети или прекъснати честоти.
Днес цял ден се преобразувам в звуци, доловими от човешкото ухо.
И в такива, които проправят пътища.

Евелина Тодорова

По цигански

Колоритно, по цигански.
Червено червило по устните,
мръсни ръце и жар в очите.
"Мирише!".
Черно прилепнало поло
с дълбоко отворено деколте.
Изпънат като струна врат
и изящна гръд.
Червена, накъдрена, повдигаща се пола.
Коси, вълнуващи се по раменете.
Кънтящи по асфалта стъпки,
една подир друга-
силни, тежки пирони,
изтъкани от звуци.

"Мирише!".

Раздвижване.
Ръцете
рисуват огнени пламъци,
капчици по дланите,
петите пулсират.
Бедрата-
горещи и
пленени,
са като опънати
износени
и непоносимо свирещи
ремъци
за нежеланите.
Те аристократично
обичат само да валсират.

Раздвижване.

..шамар по време на танц..

..мирише на раздвижване.

Скараха й се
хулигански
добросъвестните,
водачите.
Не може да се впише
с тази
смела чувственост,
дръзка визия и движения
в общността на поелите
на път без плът.

Зрелищен танц.
Зрелищен шамар.
Зрелищно движещ се ханш,
дрънчене на ключове,
идва тъмничар.

Танцувални стъпки
по скърцащия под
вдигат прах.
Полата е на кръпки.
Искаха от тъмната стая
да няма изход.

Кънтящи звуци
от удари.
Колко тайни опити за вход...

Евелина Тодорова