Днес виждам тичащи букви
по целия път към дома.
Споменът за любовта ни хуква
и търси лицето ти, и сама
учудвам се как в морните цветове
на есенните листа
прожектират се като снимки часовете
и влаковете, които събираха нашите сърца.
Дали помниш ме, чакаща те на гарата,
притаила дъх да посрещнем вечерта,
когато усмивката ти, благата,
чезнеше в целувките ни, прикрити от нощта?
Как си представяхме букви в звездите
и пишехме стихове за радостта,
и опиянени от смеха ни и думите,
вплитахме влюбените си, копнеещи тела.
Дали помниш? Вълнение свенливо ме обзема.
Дали само аз усещам още сладостта?
И с пробудените пеперуди във корема
с бързи крачки ходя към дома.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар