Една малка птичка с отворена човка
за малко да стъпча, бързайки за нашата среща.
Редях крачките като по време на диктовка,
но учителят, който и да е той, ми прати насреща
тази полужива малка душа,
с очи, загледани към клоните отгоре.
Едва дочувах глас и се заслушах,
за да чуя болката ѝ, да ѝ бъда доктор.
Взех в ръце малкото ѝ тяло
и погалих пъстрите криле.
С пръстите си силно чувствах
ударите на забързаното ѝ сърце.
Понечих да ѝ дам вода
живителна, която в клюнчето ѝ да налея.
Но видях в очите ѝ пресъхваща сълза
и разбрах, че трябва аз да ѝ попея.
Съвсем закъснях за нашата среща,
но в ръцете си живота ѝ държах.
И с топлината на дланите си горещи
смъртта с минутки задържах.
Прости ми, но нямаше как да се видим,
от хлипания взех да се задъхвам.
Не можехме в бързането ни да предвидим
как и нашата любов за малко да издъхне.
Ще дойдеш ли утре? Аз някак друга се чувствам.
С изгрева обичта ни наново ще се довери.
И в сърцата ни друго ще е, предчувствам,
сърцето ми задъханата ти душа ще подслони.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар