Чужд поглед прозира в очите ми.
Имам недостиг на себе си, къде ли съм аз?
Чужди думи вълнуваха сърцето ми,
затова едва дишам, но си вдъхвам кураж.
Думи-ласкателства
Думи-обиди
Думи-предателства
Думи-бодили
Защо трудно ги забравям
и не изтривам чувствата, които са породили?
Защо в душата оставям
тези до скелет прогнили
от припомняне
остатъци от отминал ден,
на време пропиляно,
в което ме няма мен.
В чуждите погледи губя себе си,
затова се раждам всекидневно с моя вяра.
И в новия ден не нося вече белези
от думи чужди, те не са на душата ми мяра.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар