Колко сълзи събрах днес?
От човека в автобуса,
от детето на разрушената площадка,
даже от мършавия пес,
въргалящ се принудено
и с погнуса
в калта и мръсотията на този ден,
пожелан да се изреже от времето
или да се смачка като лист хартия празен,
попил миризмата на бремето
на уморените скелети,
клатещи се по улиците.
Гробовен живот.
И живот, дишащ в гробниците.
Разменили сме местата си
и „Идиот“
изписват мъртвите души
на входната врата на дома ти.
Не го изтриваш, истина е.
Въздишаш и бавно се скриваш
зад надписа,
подчинил гласа ти.
Не очакваш нищо,
безсмислено е
и „идиот“, една простичка дума,
жигосва душата ти. Доброволно
прахосваш минутите си и днес.
Броиш хора и сълзи-чума!
И се озоваваш на улицата мръсен ти,
а във дома ти-пес!
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар