Петъчните вечерни пътешествия

Още малко бадеми, настъргани орехи, но първо трябва да сложа крема. Малко авокадо, банани и съм готова..
Еха! Два часа приготвяне на вкусни здравословни кремчета. Сега трябва само да оставя да изстинат в хладилника. 
Междувременно ще си постеля онова одеяло, което купих минавайки случайно покрай малко магазинче, където продават килими и одеяла от цял свят. Беше си любов от пръв поглед. Меко, удобно за лежане на пода, с боси крака, както обичам. Топли и меки цветове. Наливам си чаша ароматен ирански чай, подарък от приятелка. Каквото и да казват, голяма част от впечатлението за една култура, минава през стомаха. И аз обичам да опитвам парченца от далечни държави чрез гореща глътка чай, разтапящ се в устата шоколад или екзотичен плод. Така понякога в петъчните вечери обикалям няколко държави. Тази вечер вече бях в Иран-сладка фурма и чай. Бях и в Италия- моя любима, единствена и неповторима, пребогата на всякакви аромати и вкусове Италия, теб те виждам всяка вечер и никога няма да ми омръзнеш. По един бонбон от Торино, всяка вечер. От магазинчето, построено в началото на деветнадесети век, откъдето са пазарували оперни певци, композитори, любими мои поети. Така си припомням въздуха, статуите, църквите, музеите, мостовете, приятелите, вкуса на сбъдната мечта. Парковете с преплетени във форми на музикални инструменти цветя и вкуса на това да се чувстваш така добре със себе си, със света, с многото жени  в теб, които невинаги са седнали сладкодумно да говорят и да се изслушват внимателно и с уважение.
Няколко упражнения за любимия гръбначен стълб и се отпускам.
Петък вечерите.
Мога изцяло да се отдам на пътувания. Без да е нужно да преминавам през досадното чакане на полети, без засиления трафик. Без тежкото усещане за съпротивлението на желязната машина във въздуха. Тази вечер съм на близкоизточна вълна. Защото вярвам, че навсякъде, където има много конфликти, където има агресия, там нуждата от любов е още по-силна, а това личи в изкуството, в храната. С интерес прочитам няколко стихотворения на ирански поети, докато похапвам фурми. Тази година отново ще има филмов фестивал с най-добрите филми от Близкия Изток и Северна Африка. Предишният път беше през 2009 година и помня, че един от филмите, които гледах тогава, беше един от най-силните, завладяващи, стягащи гърлото, изпотяващи ръцете филми, дълго време след които мислиш освен за идеята, която те завърта в емоции, също за артистите, които са непознати за блясъка на Холивуд, но които далеч надминават с играта си поне деветдесет процента от тиражираните ежедневно имена в списанията. Филми и хора, които провокират онова човешко гъделче да откриваш. Да потъваш в дълбочината на емоцията и да проследиш как тя кара тялото да реагира. Как кара разума да не робува на предразсъдъци. Провокират интерес да видиш и другата страна. Защото ако има качество у човека, което събужда бесовете в мен, то това е да заклеймяваш, да слагаш в рамки, да определяш и окачествяваш нещо, което изобщо не си се постарал да опознаеш. Но това явно е някаква човешка необходимост щом е толкова разпространена, да не кажа любима на хората.
Но да се върна на чая. Той пари в порцелановата чаша, но ароматът е толкова пленителен, мистичен, че нямам търпение да опитам и след първата плаха глътка, разбира се съм с опарено връхче на езика. Абсолютно предвиден сценарии, но въпреки това си го случих. И сега се опитвам да усетя фурмата с връхчето на езика, но то просто търни и не улавя вкусове.
Отпускам се на килимчето и оставям мислите си да пътуват из интересни държави, да поговоря с хора, които бих питала толкова много неща, да танцувам, да събера и подаря енергия. Да, да разбудя и раздвижа енергията, която ми е нужна, за да пообиколя и онези пространства, изпълнени с разноцветни усещания и емоции. Тях също обичам. И за пореден път се убеждавам, че самотата е душевно състояние. Защото понякога, когато си сам, е много по-богато и пълно. Друг път е задавяща сухота. И е важно да имаме и двете преживявания, за да оценим.
Понякога, когато си предпочел да пътуваш и общуваш мислено, се завърта механизмът, който те води към способността да укротиш мислите. И да събереш енергия: от иранския стих, от българското килимче, от чудатите животинчета в саваната, от шоколада от Торино,
от събраните от сетивата ти вкусове.
Време е за кремчето с авокадо и ядки.
И за срещата със световете на любимия.

Евелина Тодорова

Криво огледало

Подлудяващ шум.
Тракащи по релсите колела.
Страховит среднощен щурм.
Нахлува самота.

Тревожно пръхтене.
Силен вой.
Диво въртене
пред вечен застой.

Изригваща, избълвана,
пъплеща по земята лава-кръв.
A аз уплашена, лутаща се,
съм най-удобната стръв.

Проснато тяло
сред трупове на мечти.
Или просто образ в огледало,
излято криво отпреди.

Евелина Тодорова