Чашата падна.
Порцеланът се пръсна на хиляди парчета,
които с невидимите си крачета
се разпръснаха. Аз съм жадна,
а чашата се счупи.
Водата призрачна на пода се разля.
Превърна се във вещица и прокълна
живота, всички мисли груби
и после умря.
Потъна в килима,
който жаден я засмука
в червените си нишки
и с малко гняв и тътнещи въздишки
скрои чисто нова водна пелерина.
Аз съм жадна,
а чашата се счупи.
Аз съм жадна.
Сърцето ми тупти.
Аз съм жадна
и с длани стиснах силно килима.
Исках да ме има.
Но се чувствах празна.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар