Тази сутрин в очите ти има толкова светкавици. Обичаш да си в синхрон с времето навън.
През гъстите облаци, с които си запречил пътя към мислите ти, няма шанс да стигна бързо и навреме, за да предотвратя една словесна катастрофа. Пръстите ми, протегнати към сърцето ти, потъват в мъгла и без да имам ориентир за разстоянието, неволно нахлух болезнено в тази свещена обител.
С мълния от яростни думи, изпратени към мен, изгори една нишка и прекъсна връзката между две точки: моята и твоята зеница; моята и твоята ръка; моето чувство, прегърнато с твоето.
Метереолозите предвиждат да вали до края на седмицата и после да стане отново топло...
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар