Очите ти се багрят в цвета на петрола,
извлекли като със сонда тъгата от мен.
Нямам защита и не бе нужна парола,
за да проникнеш и откриеш дух несломен
който умело се крие
в най-дълбокото на душата ми.
Живее самотно, приел
за свое прикритие мимиките ми,
едва доловими между усмивките.
В разговор с теб
са ненужни преструвките.
Думите ти блуждаят сред
мислите, сред спомените ми,
умело танцуват с надеждата.
Поемаш дъх и хващаш ръцете ми
и ръждата
от ковчежето със скрита любов
бавно се рони в дланите ти.
Уверяваш ме, че си готов
да излекуваш белезите ми
и да пребориш този дух,
който често и спонтанно провокира
сълзи в очите ми. С нюх
на лечител не спираш
да наливаш лековито биле
и да търсиш топлина в сърцето ми.
Прегръщаш ме и плахо се усещам с криле.
Неусетно ми припомни
какво притежавам.
И нежност, и устрем, и любов, и желание,
които полека отново се уча да давам
без страх и със силно послание.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар