Събудих се
в разделен на бяло и черно свят
и с вина, че пак раздвоих неделимото
и само едното наричах свой брат.
Затворих се в кълбото на набъбнала минута,
оставих живота мен да ме усеща.
Но нещо идващо към мене чувах:
машината на сивото пъплеше насреща.
Скрила бях се и виждах слънцето
през една тайна малка ключалка.
Звуците на живота отвън
слушах през магическа слушалка.
Изстрелян от машината куршум
балонът на минутата ми спука.
Черното и бялото във моя ум
как да слея - малко ще се лутам.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар