Слънцето прониква с лъчите си между ъглите на тухлените къщи и ме милва по лицето.
Вече ухае на есен. Лятото се подготвя да си тръгне и всички, дори буболечките са излезли и тихо топлят телата си. Само цикадите неуморно музицират в техния разпознаваем ритъм.
Нещо кацна на лицето ми. Не отварям очи. Сигурно е малко насекомо, привлечено да стопли крачетата си от загрятата ми кожа.
А може и да е целувката ти. Тя ме стопля по-силно и от любимото ми слънце.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар