Вятърът, внезапно влязъл през прозореца, разроши мислите и погъделичка пръстите ми.
Имам няколко минути и ще си измисля игра. Няма да споделя мислите, които тичат из ума ми, а ще преобразувам в мисли всяко усещане, дошло от ръцете ми и ще ги запиша. Нека е в обратен ред.
Полъх, който отключва химикала и мастилото реди букви, красиви и значими, свързани във верига от малки тайнствени смисли.
Лист хартия.
Обработеното дърво на бюрото.
Пръсти, допрени към гърдите, за да чувстват вдишването и издишването.
Коса.
Стъклото на чашата с вода.
Сълза.
Копче на компютър.
Извити крайчета на устните в съвсем плаха усмивка.
Мрежа на прозорец.
Въздух, навлизащ през миниатюрните дупчици на мрежата.
Молекули кислород по дланите ми.
Продължително натискане на копчето, за да се изгаси компютъра.
Всички усещания се завихрят като полепнали по пумпал и това въртене издига към главата ми едно оформено торнадо, чийто център, чието око е една много ясна мисъл.
"Време е!..."
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар