На брега лежим, сплели длани.
Отваряме, затваряме очи.
Слънчев дъх. Постлани
мисли под нас. Морето шепти
как се докосват със брега.
Как се любят и отдалечават
и следват спокойни реда
да се обичат, да си прощават
с лекота разделите,
но не защото са залезни и омайни
и отливите са пълни с очарование,
а защото двамата са толкова безкрайни
в силата на своето привличане.
Нестихващ порив тегли ги един към друг:
морето, даващо безмерно обичане
и брега с топъл пясъчен дух.
Какво любовта им би възпряло?
Пътешественици са, но колко
истинско и бяло
е сливането помежду им.
И нежна, и стихийна е тяхната любов.
Сетивни за всеки полъх лежим,
мислено питаш ме, после аз теб, дали си готов
за една нестихваща игра, в която ще вървим
и ту ще се усещаме,
ту ще се търсим.
И подобно на морето и брега,
щом се срещаме, наистина ще се любим.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар