Подавам ти ръка

Подай ми ръката си.
Самотата в нея непосилно натежа.
Страх те е да не прокърви?
Знам, доскоро моята кървя.

С тежка сълза
по лицето ти се плъзват натежали чувства.
Болката не бърза,
а с всеки изминат сантиметър от лицето ти избутва

залепена плътно маска.
И лицето ти, сега оголено, кърви.
Прикриваш самотата във очите си,
но оголената рана най-боли.

От друг кървял не се срамувай,
болката си с мене сподели.
Истината във кръвта обичам,
не се страхувай, поплачи.

Знам какво е да си обезобразен от чувства.
Мисълта, душата, самотата да тежи.
И "приятел" някой здравото ти рамо да потупва,
а от кръвта ти да бяга, да крещи.

Аз съм тук и ще те гледам.
Сега си себе си, затова си помълчи.
Не е нужно да се извиняваш, аз усещам!
А когато спре кръвта, сам истината своя облечи.

Евелина Тодорова

На чаша чай с природата

До камината с чашата, пълна със чай,

чувах как падаха по покрива дъждовните капки.

През тази хладна нощ на месец май

преглеждах в топъл пуловер всички тетрадки,

 

които събирах от малка.

С мисли, със стихотворения- чужди и мои,

с мастилени петна от писалка,

с нарисувани тъмни и светли герои,

 

чиито скришен живот в бюрото

напомняше за себе си с аромат на дърво.

Скоро щеше да дойде утрото

и да се върна в града, където изкуственото режеше като стъкло.

 

В планината, в къщата от дърво,

пръстите ми бяха топли.

В чайника клокочеше ароматно вариво

и тялото ми, защото дишах боров дъх, цялото се стопли.

 

Чаша, пълна с чай, галеше сетивата ми.

Боса седнах до камината.

Разкажете ми, топли искри,

за полета на птицата двукрилата,

 

за утринната роса, за отмората,

разкрийте ми тайната на живота навън

и как се лекуват самотата и умората...

Примамете ме в сън,

 

в който под падащите през покрива дъждовни капки

ще разговарям с нея, природата,

как на спокойни глътки

да научавам все повече за хората.

 

Евелина Тодорова

 

Минута

В тъмното,

когато стрелките 

нетърпеливо прескочиха

с цял час напред,

ние,

сгушени един в друг,

с прегърнати погледи

и ръце,

изследвахме

усещането

минутата да бъде безкрай.

Евелина Тодорова