Прелиствам забързано тази вечер
дневниците и прибраните тетрадки.
Един започнат стих е зреел
и чувам му въздишките превратни.
Драска по хартиени стени
и иска с тебе да го споделя.
Недовършен е, но волята си не мени
и през затворените срички проехтява.
Намирам го написан със червено,
знаела съм някак, че е твърде важен.
Чувство неподправено в него е вгнездено,
затова сред толкоз други думи е опазен.
Щом те видя, листа откъснат ще извадя
и с глас вълнуващ се ще ти прошепна
как този стих най-накрая ме избавя
от мълчание, което чак устните ми слепна.
С дъх накъсан и пред теб на живо
зная как стихотворението да довърша.
Някога чувството ми бе чупливо,
но времето помогна ми от страха да се отърся.
Обещай ми докрай да ме изслушаш
преди и ти да кажеш нещо.
По цяла мен те моля да тълкуваш,
от вълнение дори в студа ми е горещо.
Пред звънеца на дома ти
чакам стъпките ти да дочуя.
Мога вече да се доверявам на сърцето
и чувствата ни неугаснали отново ще ни влюбят.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар