Ние понякога сме като в космическите облаци от прах и газ - мъглявините. Знаеш ли, че в тях се раждат звездите? Сега може да е малко задушно и прашно около нас, но ще намерим правилната сила, различна от гравитацията, която ще направи от тази смес нещо тъй красиво и светло като звездите.
Хвани ме за ръцете, нека се завъртим. Нека да танцуваме. Нека изтръскаме праха от телата и чувствата си.
С всяка стъпка в очите ни се зараждат лъчи.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар