Тайна

 

Тайна.Тихичко влезе в моята стая

облечена в бяло изящна балерина.

И с вълшебната си феерия омая

ме, на стола захвърлена нежна пелерина

 

привлече погледа ми замечтан.

В миг видях се като кукла- героиня,

танцуваща в дъгата, не в стая на прогнилия таван,

където душата си пак в прашното да диря.

 

Тайната пристъпи уверена към мен

и с прозрачните си пръсти ме прегърна.

Не усетих как попаднала бях в плен

на времето, което силно пожелах да върна.

 

Прашният под скърцаше,

докоснат от всяка моя валсова сълза.

Как силно, силно ме болеше

душата. Бяла сянка пропълзя

 

и ми прошепна нещо тайно.

После леко ме издърпа

към прозореца, през който сияйно

блестеше на луната сърпа.

 

Уплашена назад се извърнах,

затворих очи и стиснах юмруци.

Пелерината, сив парцал, с ярост разкъсах

и захвърлих редом до другите боклуци.

 

Уморена отпуснах тяло на пода,

а до мен - кротка и сияйна,

долетяла от звездите в небосвода,

легна мойта бяла тайна.

 

Евелина Тодорова