Загасихме лампите. Осветяването на мислите тази вечер не е нужно.
Тъмнината пристъпва в стаята- чакана гостенка. След определен момент се превръща в хазяйка.
Следвам с поглед тялото ти.
Всяка клетка е захранена с огромно количество пълзящ с кръвта ни и в границите на телата ни кислород и светим не с електрическа, а с някаква друга светлина, неспособни да бъдем невидими един за друг.
Тялото ми следва тялото ти.
Тялото ти следва тялото ми.
Тихо е, толкова тихо, че се чува опъването на мускулните влакна.
Чува се срещата на дъха ни.
В стаята място за мисли няма. Те често обезформят, лишават от смисъл и изтръгват живота от новородено чувство.
Желанието оставя по пръстите дребни капчици вода- енергия.
Евелина Тодорова
