Помниш ли нашето китно място в гората
и онази нощ със хиляди светулки?
Чакахме прегърнати зората
сред звезди, цветя и аромати юлски.
Притихнала и влюбена, и тях, и тебе вдишвах
и с чуденка с кое най-първо душата да наситя.
С очи, пленени от летящите огньове, не премигвах,
вълшебството на земния живот опитвах да осмисля.
Изчакали слънцето лицата ни да стопли,
ръцете си не пускахме дори за миг.
А дали гората нас ни помни
като изрисуван по пътеките ѝ нежен щрих?
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар