вторник, 23 юни 2026 г.

На баща ми

 

По формата на облака ще те позная.

Усмивка блага през слънцето ни даваш.

С нас си винаги, дори отвъд и зная,

че с други сетива нов свят опознаваш.

 

Обичам те“- иска ми се да ти кажа

и пращам с шепот думи към небето.

Колко много искам да разкажа,

но колко думи спотаени са в сърцето.

 

Пътувай! Аз зная, че те има.

Във някой електрон, във звезден влак.

И чувам тайно някоя и друга рима,

с която че си с мен ми даваш знак.

 

Евелина Тодорова

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар