Чета ти и виждам твоя укор,
че все тъгата в стихове обличам.
Че крия своя запленяващ хумор
и как силно, щедро и безкрайно те обичам.
Как слънцето в усмивката ми грее,
а смехът ми сладко те опива,
как ласките ми с пръсти обич сеят
и как твоята тъга отмиват.
Не ме кори! Любовта ни истинска
аз вдишвам и смирено я живея.
И думите за нея всекидневно бликнат,
но оставям ги в душата ми да пеят.
Не съм готова сякаш
с листа пред мене тебе да споделям.
Чудото, което имаме, аз пазя
и от лошото в света опитвам да отделям.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар