Морето е там!
В тъмното пълзи безшумно към брега.
Една мида,
потънала в срам,
чака морето да дойде.
Поглежда скришом през черупката,
а морските й сини очи
търсят вълните в тъмното.
Мидата се ослушва притихнала.
Чака морето да дойде.
Но то е все там.
То никога не прибира отново
пожелалите да усетят сушата.
Една мида,
потънала в срам,
чака морето да дойде...
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар