Тихо

Тихо!
Сега спя.
А сънят ми е крехък
като парченце стъкло.
Един лек полъх
и като весло,
залюляно от буря,
ще се прекатуря
отново в трафика на живота.

Тихо!
Моят сън е късче спокойствие,
откраднато в нощния поход.
Ако в лабиринта от чувства брод с изход
успея
да намеря,
ще посея с тишината в очите си.

Тихо!
По средата на разцепената минута
си заслужава да помълча.
А после,
когато я съединя,
отново ще викам от болка.

Тихо!
С тих тремор
ръцете ми отмарят от тежкия товар.
Преди да заспят,
трябваше да понесат
душата ми,
излята в шепа окльощавели сълзи.

Дори сърцето ми спи.
И обича щастливо.
Защото е със затворени очи.

Евелина Тодорова