Вятърът в очите ти

Усещам вятъра в очите ти.

Неволно се загръщам.

Отронен лист пада във дланта ми-

почувствах се безцветна във представите ти, затова си тръгвам.

Усещам лудо слънцето в гърдите си,

а с тебе пак не мога да се сгрея.

Как искам в полет от думи

душата си пред тебе да излея,

но копнежът ми затихва

в поредната безизразна и облечена в сила прегръдка.

Гласът ми притихва

и с една дълбока глътка

въздух oбострям всичките си сетива.

А ти си воден, или сякаш си от вятър-

толкова непостоянен…и се опитвам да те разбера…

после ставаш стъклен..

Замечтана, търся пъстрота в очите ти,

но търсенето ми е оставено само.

Не ме докосвай!

Сега милувките ти бодат като сено.

Отронен цвят пада във дланта ти-

пеперудена усещам се сега.

За миг забравен, погледа ти

изстива в сърцето ми…и не чувствам тъга.

Разтварям ръцете ти

и всичко, виждам, за теб е почти както преди.

Огледалото в душата ми обаче

отразява нови образи-

цветни, но вече сами.

Евелина Тодорова