Махало на старинен часовник
разнася мирис на прогнили от влагата спомени.
Следи от влачеща се полупрозрачна вяра
спъват погледа ти и се губиш в измислени минути,
дращещи обезвереното ти тяло
в пореден опит да събудят живот.
Нямата дървена кукувица отдавна спи.
Не смее да се пробуди и душата ти,
скрита в стената зад картината на един
изживян от фантазията живот.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар