Сърцето ми
изкашля поредния прогнил стих,
който се сгромоляса върху листа и се вкопчи
в него като семе в пръст, което има един единствен шанс
да покълне.
Буквите се боричкаха в трескава схватка,
целяща достигането до бленуваната хармонична
стихова подредба,
но някои букви, нетърпеливи да почувстват щастието,
се озлобиха и убиха други.
Трети се разляха на пода
и се загубиха.
Пронизващият кикот на препинателните знаци,
подредени като войски в стройна редица,
се разля в минутата и в сърцето ми,
което задавено в капещите прогнили остатъци от вяра,
продължи да работи в
малката си полусрутена
работилница за стихове.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар