След вражески удар в гръб
цялата кървя.
Капсулирана минута.
Нямам сили в крайниците си,
за да вървя,
долита дума,
но остава нечута.
Езикът на живота става отново непознат.
И се уча да се радвам,
да разбирам
подаръците на свят,
отново отчасти осъзнат.
Във вакуум от родилни житейски послания,
се уча отново да ходя.
Редом с не дотам чисти по детски желания
и с въпроса дали да простя?
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар