Утро в планината.
Толкова ми е любимо. Боров аромат и суров хлад рано сутрин, които събуждат
тялото ми и го карат да диша. Отварям прозореца на стаята, подпирам се и
погледът ми се губи сред тъмнозеленото на гората. Поемам дълбоко дъх. Усещам
стъпките ти зад мен и топлата ти прегръдка. Контрастът между студения въздух и
температурата на тялото ти е пленяващ. Напомня на чай с много и различни
съставки, допълващи се по магичен начин. Не се обръщам, а оставям
сетивата ми да рисуват усещания. Ухание на бор, на дърво..и на теб. Усмихвам се.
Обичам да ухая на теб.
Евелина Тодорова
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар