Сама съм в стъклената стая.
Чувам само гласа ти, но спри!
Не разбираш ли, няма да се разкая.
Не желая да слушам. Ако искаш крещи!
Болката ми- твоята пробудена съвест
те разсъблича пред освирепели от глад зверове.
На мен ми се спи
и упоена от студа в душата ти ще спя с часове.
Заспала, не виждам как в страха си
към стъклената стая прилепваш ръце.
И глуха за крясъците ти не чувам
как единият звяр пристъпва, а другият вече яде.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар