Абстрактен живот.
Безплътна храна.
Безвремеви оборот.
Абстрактна вина.
Задавен бебешки плач,
смътно желание за живот.
Реален, глух палач.
Майсторски поставен хомот.
Бели стени, студени ръце.
Размазан, измит от кръв свят.
Глухи удари на живо сърце
и после те помнят
чрез мастилени букви
или с камък, вкопан във пръстта.
Вмирисани тикви
изцеждат сълзи за душата ти в смъртта.
Абстрактна душа.
Абстрактно докосване,
няма майка.
Реално прахосване
и после утайка
от изсмукан, изсъхнал плод-
абстрактно желание за живот.
Гладна чайка
суче от изсъхнал плод
абстрактно желание за живот.
Море няма.
само ехо от врява
на безброй мъртви чайки,
засъхнали с гладни, отворени човки
в абстрактната снимка
на неусетен живот.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар