Бяло, бяло, замръзнало бяло.
По белия сняг- следи от кръв.
Сняг в ръцете ми. Горещо дуло.
Бяло, заслепяващо бяло. А по него кръв.
Дишам трудно, но продължавам да вървя.
Топло е в очите ми още.
Сред ледени остриета вървя.
Усещам нозете си още.
Любов, Чест, Желание, Страх.
Всички те кървят от ръцете ми.
"-Божествено, божествено. Пепел и прах".
Млъкнете, гласове! Треперят ръцете ми.
Душата ми сега тихо спи.
Иначе без свян ще ме убие.
Затова я приспах. Спи, спи,
дано никой никога не те открие!
Чувства-озверели кучета,
душат следите ми. Вървя.
Ще ме нападнат, а дулото е празно. Парчета
от плът ще ги нахранят ли? Кървя...
и ме усещат отдалече.
Но сега не мога да спра.
Сърцето ми трудно бие, кръвта почти изтече,
още малко и ще спра да искам да го разбера.
Как е трудно да го озаптя...
Но скоро ще е празно. Празно няма да боли.
Но преди да умра ще трябва на себе си да простя
опита за празнота, който пред смъртта още повече тежи.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар