Счупен прозорец
наряза душата ми.
Сега съм на парчета.
Цялата, вижте, ръката ми
трепери, гали портрета
на един разрязан живот.
И призрачното ми тяло -
самолет - фантом, без пилот,
се влачи вяло,
събирайки парчета стъкло.
Боли.
И тази болка е разлята
във време,
в което моето родово потекло
е и радост, и бреме.
Добре посято е в клетките ми,
в ръждясващото тяло
на неодухотворена машина.
Една нарязана картина
със засъхнали,
избледнели цветове.
Една ръждясала турбина
е моето сърце.
Счупен прозорец
наряза душата ми.
Сега съм на парчета.
Душата ми, вижте, мъртва е
в желязната рамка на портрета.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар